На лице е промяна в Наказателния кодекс, която криминализира деянията, насочени срещу правото на сдружаване на работниците и служителите.
В глава трета от Кодекса се създава раздел IX – Престъпления против правото на работниците и служителите да се сдужават в синдикални организации и съюзи. Новият член 174б към него гласи:
(1) Който чрез насилие, заплаха или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи свое право на синдикално сдружаване, като го принуди противно на убежденията или волята му да членува или да се откаже от членство в синдикална организация или му попречи да създаде такава, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.
(2) Който чрез насилие, заплаха или по друг противозаконен начин пречи на някого да осъществи произтичащи от упражненото му право на синдикално сдружаване права, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до три хиляди лева.
(3) Ако деянието по ал. 1 или 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до пет години или глоба до десет хиляди лева.“
Правото на сдружаване на работниците и служителите е уредено в чл. 49, ал. 1 от Конституцията на Република България, но до момента не бе правно охранено въпреки постоянните усилия на КНСБ и посочването многократно на необходимостта от това.
Последното предложение на конфедерцията за промяна на НК стъпи и на Директива 2022/2041 на Европейския Парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати и насърчаването на колективното договаряне в Европейския съюз.
Член 4 от Директивата задължава държавите-членки да предприемат действия за насърчаване на колективното договаряне за определяне на работните заплати и по-конкретно в т.1, б „Г“ на същия член се „установява задължение за държавите по целесъобразност да предприемат мерки – с цел насърчаване на колективното договаряне за определяне на работните заплати – за защита на синдикалните организации и организациите на работодателите, участващи или желаещи да участват в колективно договаряне, от всякаква намеса от другата страна или от представители или членове на другата страна в тяхното установяване, функциониране или управление“. Същите изисквания се съдържат и в рецитал № 24 от Преамбюла на Директивата[1].
Освен това чл. 4 на Директивата се доближава до изискването на чл. 11 от Конвенция 87 на МОТ относно свободата на сдружаване и закрилата на правото на организиране, 1948 г. Известно е, че правото на сдружаване, вкл. и в синдикални организации, е международно установено в редица международни договори и актове, по които Република България е страна. За съжаление това прокламирано от Конституцията ни (чл.49, ал.1 КРБ) право не намира гаранции, нито административно-правни, нито наказателно-правни, в текущото ни законодателство. Това всъщност е неизпълнение от страна на България на чл.11 от ратифицираната Конвенция 87 на МОТ, според който държавата-членка на МОТ, която е ратифицирала Конвенцията, е длъжна да вземе „… всички необходими и подходящи мерки, за да осигури на трудещите се и на работодателите свободното упражняване на правото на синдикално организиране“.
[1] В контекста на намаляващ обхват на колективното договаряне е важно държавите членки да насърчават този вид договаряне, да улесняват упражняването на правото на колективно договаряне за определяне на работните заплати и по този начин да засилят определянето на работните заплати, предвидено в колективни трудови договори, за да се подобри защитата на минималната работна заплата на работниците. Държавите членки ратифицираха Конвенция № 87 на МОТ за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране (1948 г.) и Конвенция № 98 на МОТ за правото на организиране и на колективно договаряне (1949 г.). Правото на колективно договаряне е признато съгласно тези конвенции на МОТ, съгласно Конвенция № 151 на МОТ относно трудовите отношения (обществени услуги) (1978 г.) и Конвенция № 154 на МОТ относно колективното договаряне (1981 г.), както и съгласно Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и ЕСХ. Членове 12 и 28 от Хартата гарантират съответно свободата на събранията и сдруженията и правото на колективни преговори и действия. Съгласно преамбюла на Хартата тези права се потвърждават отново в Хартата, тъй като те произтичат по-специално от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и социалните харти, приети от Съюза и от Съвета на Европа. Държавите членки следва да предприемат, по целесъобразност и в съответствие с националните законодателства и практики, мерки за насърчаване на колективното договаряне при определянето на работните заплати. Тези мерки могат да включват, наред с другото, мерки за улесняване на достъпа на представителите на синдикалните организации до работниците.
Регионалния съвет на КНСБ Шумен, предвижда редица обучения по кампания “КНСБ в защита на правото на сдружаване”, както на всичи синдикални председатели в областта, така и за общински администрации, фирми, общински координатори на КНСБ и представители на всички федерации и съюзи.
Радостин Павлов
Областен координатор на КНСБ
