По-ниските температури може да не стоплят сърцето ви, но могат да ви осигурят по-дълъг живот.
Предишни изследвания са предложили няколко причини за този интригуващ феномен. Сега учени от университета в Кьолн, Германия, са използвали експерименти с червеи, за да установят друга възможна причина: студът стимулира процес, при който увредените протеини се отстраняват от клетките.
Няколко невродегенеративни заболявания, които могат да се проявят с напредването на възрастта, включително болестта на Алцхаймер и Паркинсон, са свързани с натрупването на лоши протеини, така че откриването на начина, по който температурата влияе на този процес, е значителна стъпка напред по отношение на намирането на начини за потенциално забавяне или дори спиране на това влошаване.
Макар че седенето на студено едва ли скоро ще бъде вариант за терапия, разбирането на действието на процесите, които студените температури стартират, може да ни помогне да ги възпроизведем чрез използването за целенасочени лечения.
“Екстремно ниските температури са вредни, но умереното понижаване на телесната температура може да има благоприятен ефект върху организма”, пишат изследователите в доклад, цитиран от сайта Science alert.
“Въпреки че ефектите на ниската температура върху дълголетието са установени преди повече от век, малко се знае за това как ниската температура влияе върху продължителността на живота и здравето.”
Изследователите провели тестове върху червея Caenorhabditis elegans и върху култивирани човешки клетки в лабораторията, като установили, че по-ниските температури водят до премахване на протеинови струпвания, които се натрупват в животински и клетъчни модели на амиотрофична латерална склероза (АЛС) и болест на Хънтингтън.
Това става чрез структури, наречени протеазоми, които разграждат белтъчните отпадъци, и по-специално чрез червейната версия на протеазомния активатор PA28γ/PSME3, открит при хората. Необходимо е било само умерено понижаване на температурата, за да заработи активаторът и да почисти потенциално опасните протеинови натрупвания.
Екипът установили също, че с помощта на „умно” генно инженерство може да се намали активността на протеазомите, като се постигне същият резултат без охлаждане. Това дава възможност за лечение, което да поддържа работата на тези активатори на протеазомите, независимо от температурата на тялото.
“Взети заедно, тези резултати показват как в хода на еволюцията студът е запазил влиянието си върху регулацията на протеазомите – с терапевтични последици за стареенето и свързаните с него заболявания”, казва биологът Давид Вилчес от Университета в Кьолн, Германия.
Това е вълнуващо откритие: може да ви се вярва, но C. elegans има много общи неща с хората, включително начина, по който протеините могат да се слепват (червеят често се използва в изследванията, защото споделяме някои важни генетични прилики).
Все още има много какво да се открие за връзката между ниските температури и стареенето. Средната вътрешна температура на човешкото тяло, например, непрекъснато намалява през последните десетилетия, което може да е повлияло на увеличаването на продължителността на живота.
Като разглеждат много по-отблизо и по-подробно какво точно е в основата на тази връзка, изследователите се надяват, че протеазомният активатор PA28γ/PSME3 може да бъде един от пътищата към по-здравословно стареене.
“Вярваме, че тези резултати могат да бъдат приложени и при други свързани с възрастта невродегенеративни заболявания, както и при други животински видове”, каза Вилчес, предаде БГНЕС.
