Мнозина от нас мечтаят за пълноценен нощен сън и естествено събуждане без пронизителния звук на алармата. На пръв поглед изглежда, че всичко, от което имаме нужда, е повече сън. И сякаш животът ни ще се промени веднага щом започнем да спим колкото си искаме. В действителност обаче нещата не стоят точно така. Спането може лесно да се превърне от наш приятел в наш враг, ако прекалим.
Ето някои от най-честите странични ефекти от прекомерно дългия сън, пише Obekti.bg:
Възможно е да се чувствате изтощени през цялото време.
Доста странно звучи, но прекаленото спане няма да ви накара да се почувствате освежени и отпочинали. Точно обратното: ще изпитвате умора и нежелание да правите каквото и да е. Препоръчителната продължителност на нощния сън за възрастни е между 7 и 9 часа. Ако спите повече, мозъкът ви се замъглява и трудно ще се съсредоточите през деня.
Има голяма вероятност да ви докара главоболие.
Това е един от най-честите странични ефекти от твърде дългия сън. Вероятността от главоболие се увеличава още повече, ако хъркате. Изследване показва, че 60% от хъркащите се будят с главоболие.
Хроничните ви болежки се обострят.
Доста често прекаленото спане обостря хронични депресивни състояния и други състояния като болки в гърба. На всичкото отгоре, ако сте склонни към сънна апнея, е възможно да спите повее заради лошото качество на нощния сън. Всичко това, разбира се, може да утежни болежките ви.
Ставате раздразнителни.
Вместо да се чувствате щастливи и изпълнени с енергия, е по-вероятно да се събудите кисели и скапани. Да се събудиш вече уморен и да осъзнаеш, че няма да си на сто процента продуктивен през деня, е доста вбесяващо.
Според изследването, публикувано в списание Nature Aging, седемчасовият сън е оптимален за добрите познавателни способности и за психическото здраве, пише DW.
Изследователите са проучили данни от близо 500 хиляди души на възраст между 38 и 73 години. Те са открили, че както недостатъчният, така и прекомерният сън имат връзка с влошаването на когнитивните резултати и душевното здраве.
Участниците в изследването са предоставили данни за своя режим на сън и са отговорили на въпроси за благосъстоянието и психическото си здраве. Освен това, те са изпълнили редица задачи, измерващи тяхната скорост на обработка на данни, визуалното внимание, паметта и уменията за решаване на проблеми. А тези, които са спали непробудно седем часа, са се справили по-добре с всичките задачи.
Авторите на изследването отварят една скоба: 94% от участниците са били с бял цвят на кожата. Затова не е сигурно, че резултатите са валидни и за цветнокожите, или пък за хората от други етнически групи или културни общности.
Друг важен фактор е постоянството. Най-добри резултати са показали хора с несъществени колебания в своя режим на спане за дълги периоди от време, придържащи се към въпросните “златни” седем часа. Казано по друг начин: недостатъчните 4 часа сън преди важна среща не могат да бъдат “компенсирани” на следващата нощ дори със сън с продължителност, примерно от 10 часа.
Нарушаването на съня и рискът от деменция.
“Добрият сън е важен на всички етапи от живота, но това важи особено с напредването на възрастта”. Това твърди Барбара Сахакян, преподавател в университета в Кеймбридж и съавтор на изследването. Учените смятат, че липсата на сън вероятно възпрепятства процеса на пречистването на мозъка от токсини. Те твърдят още, че нарушаването на бавно-вълновия или на дълбокия сън може би влошава и познавателните способности.
Когато дълбокият сън е нарушен, това се отразява на консолидацията на паметта и може да доведе до натрупване на амилоид. Амилоидът е протеин, който, ако не функционира добре, може да причини отлагания в мозъчните съдове, характерни при някои от формите на деменция.
Недостатъчният или прекалено дългият сън могат да са рисков фактор за влошаване на когнитивните способности при напреднала възраст.
“Въпреки че не можем категорично да твърдим, че твърде малкото или твърде многото сън са отговорни за познавателните проблеми, нашият анализ изглежда подкрепя тази теза”, казва Джианфън Фън, изследовател на мозъка и преподавател в Университета Фудан. “Ала причините по-възрастните хора да имат по-лош сън, изглежда са комплексни и се влияят от генетиката и структурата на нашия мозък.”
Продължителността на съня и структурата на мозъка.
Данните от изследването показват още, че продължителността на съня може да е свързана с разликите в структурата на мозъчни области като хипокампуса, смятан за център на паметта и обучението, и префронталния кортекс, отговарящ за съзнателните движения.
Рискът от развитие на Алцхаймер и деменция – болестите на старата възраст, свързани с нарушения на познавателни функции – има отношение към продължителността на съня. Затова изследователите смятат, че бъдещите изследвания в тази област ще са много важни.
“Намирането на начини за подобрение на съня при възрастните може да е от основно значение за подпомагането на доброто психично здраве и благополучие. А също така и за избягване на влошаването на когнитивните способности, особено при пациенти с психически разстройства и деменции”, посочва още Барбара Сахакян.
