Пролетта дойде и е време за традиционната смяна на времето, когато местим стрелките на часовника. Тази година това ще се случи на 27 март (неделя) в 3 ч. сутринта, когато часа се сменя с един напред – от 3 ч. става 4 ч.
Всички ние сме свикнали, че тази промяна се случва два пъти в годината – през март и след това през октомври. Но свикнали ли сме всъщност? В действителност всеки път тази промяна води до стрес за организма ни и оказва влияние върху здравето ни.
Как ни вреди смяната на времето?
Умората от загубата на един час сън може да бъде достатъчно разрушителна сама по себе си, но за някои хора скачането напред може да има много по-сериозни последици.
Шведско проучване установи, че рискът от сърдечен удар нараства през първите три делнични дни след преминаване към лятно часово време през пролетта.
Смята се, че умората, предизвикана от смяната на часа, е основната причина за увеличаването на пътнотранспортните произшествия в понеделник след началото на лятното часово време.
В първия понеделник след преместването на стрелките се увеличават и трудовите злополуки, като те са и по-тежки в сравнение с други понеделници.
Началото на лятното часово време също е свързано със спонтанни аборти при пациенти с ин витро оплождане.
Докога ще местим стрелките на часовника?
През септември 2018 г. Европейската комисия излезе с предложение местенето на стрелките да се случи за последно, като различните държави да изберат дали искат да останат на астрономическо време (зимно), или на лятно часово време.
Прекратяването на смяната на часа обаче засега се отложи, тъй като държавите-членки още не са решили кое часово време да изберат – зимното или лятното.
Защо сменяме часа два пъти годишно?
Астрономическото часово време е това, което използваме от октомври до март, тоест зимното. Лятното часово време се използва, за да се получи по-добро съвпадение между светлата част на деня и активните часове на работещите и учещите.
Местенето на стрелките в Европа е въведено през 1976 г. по искане на Франция. В България тази практика е въведена през 1979 г. С постановление от 1997 г. лятното часово време влиза в сила от 3 ч. сутринта в последната неделя на месец март.
Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин.
Той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал” през 1784 г., като предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано.
На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. като мярка за спестяване на гориво във военната обстановка. Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г. САЩ последва примера ѝ през 1918 г.
Преместването на стрелките е задължителен ритуал сред семействата в продължение на десетилетия, но с навлизането на електронните и цифровите часовници, тази необходимост отпада. Модерните часовници, включително и тези в смартфоните и компютрите ни, сами сменят времето в точния час.
Източник: vesti.bg
