Най-вкусната супа, която изядох през живота си, беше след като ме преби синът ми

Най- вкусната супа, която изядох през живота си, беше донесената от полицай след пореден случай на домашно насилие

Жива съм благодарение на полицаите от Шумен и искам да им благодаря за човечността и за грижите. Не съм вярвала, че най-вкусната храна в живота ми ще бъде тази, която ми донесе кварталният полицай след като разбра, че четири дни не съм яла нищо.

Признателността е от Росица Иванова от Шумен, която на 13 декември вечерта преживяла един от най-кошмарните си дни в живота.

Не знаех дали ще оживея след поредния скандал и нанесен побой от сина ми. Не знам кой се е обадил в полицията. Дойдоха в нас полицаи, млади момчета, не помня колко бяха. Помня човещината им. Свалиха ме на ръце до линейката и след това ме придружиха в болницата. Бяха до мен и ме успокояваха. В тази ситуация разбрах какво означава подкрепа в труден момент. Много съм им благодарна. Настаниха ме в болницата, получих внимание и от медиците, лекуваха ме от травмите по главата, след ударите, които ми нанесе моят син. Обади ми се кварталният полицай Милен Минев, за да ме пита как съм и имам ли нужда от нещо. Притеснявах се, но му споделих. Четири дни не бях яла нищо. Като разбра ми донесе супа, вода, други неща за ядене. Това беше най-вкусната супа през целия ми живот. Нямам думи, с които да опиша какво почувствах. Да нямаш близък, на когото да се обадиш в труден момент и полицаят да се погрижи за всичко. Толкова съм признателна за всичко. Вече съм в нас, все още съм със фрактура на реброто, боли ме цялото тяло. Прозорецът в едната стая беше счупен и сложих найлон, за да не духа. Вчера споделих на полицай Минев, изпрати в нас човек, който да смени стъклото. Думите, с които искам да благодаря са много, но ще кажа само, че полицаите са преди всичко хора и не им е безразлично какво се случва около тях.

Симеон Димитров, Димитър Светланов и Свилен Славов са полицейските служители от охранителна полиция в РУ- Шумен, които на 13 декември по време на нощната си смяна са изпратени към адрес в града след обаждане на спешния телефон за домашно насилие и викове за помощ. Посещавали сме адреса и друг път, но жената отказваше да се жали или оттегляше жалбата си, защото извършител беше сина й. Направихме това, което трябва, за което работим, но когато всичко приключва добре сме доволни от свършената работа, допълват полицаите.