Днес е 1 ноември или както много от младежите го знаят – „Почивният ден след Хелоуин“. Слава Богу, в страната ни все още има и динозаври, които го почитат като „Ден на българските будители“ и „Ден на българската журналистика“.
Обикновено противопоставянето по въпроса „За“ или „Против“ Хелоуин се изчерпва със спорове във Фейсбук и от време на време някой друг телевизионен дебат. Тези, които са „за“, го подкрепят главно защото в техните очи е още един повод за веселба, а тези, които са „против“, просто не виждат причина да го отбелязват.
Самият проблем не е в съществуването на обредност, чиито корени се крият далеч във вековете по географски ширини, на хиляди километри от България. Проблемът е липсата на имунни тела в нашето общество. При наличието на такива имунни тела обредността на Хелоуин не би спечелила кой знае какво внимание.
Близко е до ума, че мнозина биха казали, че просто образованието ни е такова. Не е достатъчно патриотично… и това е главната причина младежите да си падат по Хелоуин. Колко от тях обаче биха винили и себе си, че не са седнали да говорят с децата си? А колко са тези, които биха винили себе си, че дават в ръцете на децата си таблет последен модел вместо книга с българската история? Колко от тях биха винили себе си за това, че децата им, които все още не могат да говорят, носят костюми на вещици и тикви вместо български народни носии? Колко от тях биха винили себе си, че разказват на малчуганите си за Джак и тиквения фенер вместо за Св. Пимен Зографски, Паисий Хилендарски и Софроний Врачански? Единици! Или по-скоро нула!
Тези, които обичат България не са безразлични към бъдещето. Те разговарят с децата си и ги учат да бъдат горди със своите корени. Те не се интересуват особено от масовата култура и общественото мнение, понеже знаят, че дали ще бъдат нормални хора зависи преди всичко от тях самите. Те говорят на децата си за България, а не за кухите тикви в нощта срещу Деня на народните будители.
Всеки е в правото си да упрекне автора на този текст с думите: „Ти ся к’о? Викаш да не пра’им к’от си искаме ли, тъй ли?“. Нека обаче се замислим – ако изведнъж яденето на хора стане „модерно“ ще започнете ли да го практикувате масово? А ако телевизорът Ви каже, че самоубийството чрез скачане от десетия етаж е напредничаво? Ще се хвърлите ли? Не, разбира се! Или поне се надяваме на такъв отговор… и на двата въпроса…
Истината е, че ако искаме да продължим да бъдем тези, които сме, трябва да се абстрахираме от думичките „така правят всички“. Би било по-разумно да не се правим на такива каквито не сме и да покажем на останалите, че има алтернатива, че не „всички правят така“… Че може би докато някои разнасят кухи тикви по улиците (маскирани като вещици и върколаци) други почитат делото на хората на словото. На тези хора, благодарение на които и до днес можем да се наречем българи.
Андрей Андреев
