Работодателят изплаща компенсации за неползваните дни само ако прекрати договора ни
Много хора не успяват да използват позволения им по закон платен годишен отпуск. Губим ли дните, които не сме ползвали и трябва ли работодателят да ни плати компенсации за тези дни?
Кой има право на платен отпуск
Според Кодекса на труда, всеки работник има право на платен годишен отпуск. За да го ползва, трябва да има най-малко 4 месеца трудов стаж. Без значение е дали този стаж е при един или повече работодатели. Веднъж придобито, правото на платен годишен отпуск се запазва до края на трудовата дейност на работника.
Ако трудовият договор се прекрати преди служителят да натрупа 4 месеца трудов стаж, то той има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Отново в Кодекса на труда е предвидено, че минималният размер на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на по-голям отпуск. Например, ако работниците имат сключен колективен трудов договор, в него може да се разпише по-дълъг платен отпуск през годината. Повече дни могат да ползват и тези, които се трудят при специфични условия и рискове за живота и здравето. Те добавят към отпуска си не по-малко от 5 работни дни. Толкова дни отгоре се дават и за работа при ненормиран работен ден.
Как се взима отпуск
Платеният годишен отпуск се ползва от работника с писмено разрешение от работодателя. Необходимо е служителят да подаде писмено искане до работодателя, с което да поиска да му бъде разрешено да ползва платен годишен отпуск, като посочи размера му в работни дни и датата, от която той започва да тече. Част от отпуска обаче може да бъде отложен за следващата календарна година по искане на работниците и със съгласието на работодателя. По важни производствени причини работодателят също би могъл да отложи част от отпуска, но той е длъжен да осигури ползването на поне половината дни в годината, за която се отнася.
По принцип всеки работник трябва да ползва годишния си отпуск до края на календарната година. Той обаче може да отложи част от него, но не може да отлага ползването му безкрайно. Причината е, че има двегодишна давност за отпуските. Това означава, че ако не сте ползвали отпуската си две години след годината, за която е била тя, то губите тези дни. Давността започва да тече от следващата годината, за която се полага отпускът. Например до края на 2022 г. могат да се използват последно дните, които са ви останали от 2020 г. Давността спира за периода, в който работникът или служителят използва друг вид отпуск – за бременност и раждане, за гледане на дете и т.н.
Платеният годишен отпуск трябва да се ползва, той не може да се компенсира с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. При прекратяване на трудовия договор работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
Неплатен отпуск
Освен на платен, служителите имат право и на неплатен отпуск. При него работодателят по искане на служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо дали е ползвал, или не платения си годишен отпуск и независимо от трудовия му стаж. Важното тук е, че работодателят не може да прати в неплатен отпуск работника, ако той не е поискал това. Както е видно от разпоредбата, неплатения отпуск се разрешава по искане на работника, но право на работодателя е да прецени дали да разреши този вид отпуск, както и неговия размер.
При какви ситуации имаме право на отпуск
При встъпване в брак – 2 работни дни;
При кръводаряване – за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него;
При смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия – 2 работни дни;
Когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице;
За участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател;
Когато е отправено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение – по 1 час дневно за дните на предизвестието. От това право не може да се ползва работник или служител, който работи 7 или по-малко часове;
За времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия.
Източник: darik.bg