Прегледи общо: 242 , Днес: 1
На 92 години почина Михаил Горбачов, съобщава ТАСС. Руската държавна агенция се позовава на информация от Централната клинична болница в Москва, в която той се лекуваше от дълго време. Легендарният руски държавник е издъхнал тази вечер след тежко боледуване.
Горбачов беше пръв и последен президент на СССР. Наричаха го “бащата на Перестройката”. Последният генерален секретар на ЦК на КПСС.
С идването си на власт през 1985 г. Горбачов започва вълна от политически и икономически реформи, насочени към модернизиране и демократизиране на Съветския съюз, който е изправен пред сериозни кризи, отбелязва Франс прес, съобщавайки за кончината на бащата на съветската перестройка.
Привърженик на политиката на сближаване със Запада, той получава Нобелова награда за мир през 1990 г.
Горбачов ще бъде погребан на Новодевичевото гробище в Москва, до съпругата му, съобщава близък на семейството.
Михаил Сергеевич Горбачов е роден на 2 март 1931 г. в село Приволное, Красногвардейски район на Северо-Кавказкия край, днес – Ставрополски район, тогава в СССР, в селско семейство. Баща му Сергей е бил тракторист, а майка му Мария цял живот е работила в колхоза, припомня биографията му ТАСС.
През 1955 г. Михаил Горбачов завършва юридическия факултет на Московския държавен университет Ломоносов, а през 1967 г. – задочно Ставрополския селскостопански институт, като се дипломира като агроном и икономист. Работи за кратко в прокуратурата в Ставропол, но почти веднага преминава на работа в Комсомола.
Михаил Горбачов – единственият президент на СССР, лицето, което стои зад „перестройката” и човекът, който сам казва, че пречи на руската власт – написа автобиографична книга за времето след промените. В „Новата Русия” Горбачов проследява ключови исторически събития от края на 80-те и 90-те години на XX век, коментирайки вътрешната и външната политика на СССР и – впоследствие – на Русия.
Сред темите, които бившият съветски лидер коментира са разпадането на Съветския съюз, неуспешният преход към демокрация и пазарна икономика в Русия и целия Източен блок, възходът на Путин и завръщането на авторитаризма.
В мемоарната си книга „Новата Русия” Горбачов описва също последния си ден в Кремъл, какви чувства изпитва човек, застанал начело на една свръхдържава и оказал се в ситуацията в Русия от първите месеци на 1992 г., методите, с които демокрацията е била подменена и сложните социални процеси, настъпили в държавата в резултат на тежката икономическа криза, делото срещу КПСС и годините си след Кремъл.
Носителят на Нобелова награда за мир (1990) отправя критики към авторитарния стил на Владимир Путин и начина, по който партията „Единна Русия“ постепенно заприличва на КПСС, печелейки все повече власт и пречейки на създаването на истинска опозиция. Горбачов критикува Кремъл заради опасното залитане към идеологии от началото на XX век, заради липсата на истинска демокрация и свободни избори и заради пренебрегването на нуждите на бедните в страната. Бившият съветски лидер не мълчи и по въпроса за стремежа на САЩ към еднополюсен свят и намесата на американците в политиката на суверенни държави.
„Тъжно е, че перестройката беше прекъсната по средата на пътя, по-точно даже в самото начало. И още тогава имах усещането, че наследството на тоталитаризма в традициите, в ума и нравите е извънредно дълбоко, влязло едва ли не във всички пори на обществения организъм. Оттук дойде и тревогата, която не ме напускаше в онези дни, а и вече двайсет и няколко години не минава.”
„Руската власт не бива да се залъгва с надежди за консерватизма като едва ли не панацея за нашите проблеми, да се приспива с вярата, че заради спокойствието и реда хората ще се съгласят с перспективата на застоя.”
„Убеден съм, че демокрацията не бива да бъде налагана с танкове и превантивни удари. Тя трябва да израства от еволюцията на всяка страна и народ, но за нея може да се създадат по-благоприятни предпоставки, главната от които е преодоляването на нищетата.”
„Има неща, по-важни от идеологиите. Това са законът и справедливостта.”
„Демокрация, която не решава проблемите с бедността, води дотам, че хората започват да залагат на политици от авторитарен тип.”
„Демокрацията, свободата и културата са главното за интелигенцията, тя трябва да умее да ги защити.”
Източник: ARTday.bg
