Американски учени създадоха холографска камера с висока разделителна способност, която може да „вижда“ обекти зад ъгли, в мъгла или зад други непрозрачни препятствия. Откритието е описано в научното списание „Nature Communications“.
Устройството се състои от светлочувствителна матрица и два лазерни излъчвателя. Те произвеждат т.нар. синтетични светлинни вълни, които могат да се използват за създаване на холографски изображения, дори след като тези лъчи се разсейват при среща с твърди обекти или други непрозрачни препятствия като мъгла.
Флориан Виломитцер, един от създателите на камерата, доцент в Северозападния университет в Еванстън (САЩ), и колегите му забелязват, че някои от физическите характеристики на това разсеяно лъчение биха били много различни за лазерни лъчи с много сходни дължини на вълните. Учените предполагат, че това може да се използва за създаване на триизмерни изображения на обекти, с които разсеяните лъчи взаимодействат, за да преминават през или заобикалят непрозрачно препятствие.
С подобни съображения физиците са разработили алгоритъм, който съпоставя „шарките“ на тъмните и светлите петна от разсеяните лъчи на два лазера и се опитва да открие в тях изображение на скрития обект. Учените тествали работата на устройството върху логото на своя университет, което било скрито зад непрозрачен екран. Оказало се, че камерата не само е успяла да заснеме логото, но и да възпроизведе точното положение на неговите елементи – буквите N и U – в триизмерното пространство. Според учените тяхната камера може да наднича зад ъглите и да снима обекти, разположени в частично или напълно непрозрачни структури.
Например физиците предполагат, че разработената от тях технология може да се използва за фотографиране на човешки вътрешни органи, както и на различни компоненти на промишлени и самолетни турбини и други сложни механични продукти, чиито дефекти трудно се откриват, докато са в неизправност.
„Устройството засича видима светлина или инфрачервено излъчване, но същият принцип може да се използва и за други видове вълни. Например можем да работим със звук или радиовълни по подобен начин, което ще ни позволи да създадем нови видове телескопи и сонари“, добавя Флориан Виломитцер. /БГНЕС
