Всеки от нас преминава през кризи. Дори в този момент аз или ти сме в такава. И всеки от нас търси спасение за да се измъкне жив от капана. Поне още малко да поживее, колкото да се порадва на още слънце, любима, приятели, деца и внуци.
Вижте какво ни разказва за своята битка Асен Топалов.
„Не съм вярвал, че бягането може да помогне толкова за менталното състояние.
Да се научиш да преодоляваш кризите, които те карат просто да спреш. Да се откажеш. Връхлитат сякаш са опустошителна буря и искат да съсипят всичко. Всички случаи, в които вместо тренировка ти се иска да поспиш или да направиш нещо, сякаш са демони, които шепнат непрестанно в ухото ти. Самотните часове със себе си в гората те водят до пълна вътрешна ревизия. И се плашиш от намерената бъркотия в себе си.
По пътя се намираха хора, които след като ги изпревариш подвикваха – „Браво, момче, натискай! Можеш!“. Двеста метра преди финала те изравни друг състезател. Лицето му е измъчено. Видя агонията и реши да върнеш: „Давай! Натисни! Можеш! Хайде заедно!“.
Искаш да насърчиш и привдигнеш.
Финиширате.
Накрая побеждаваш. Спечелил си най-голямата битка, със себе си.
Не е ли така и в работата. Ежедневните задачи понякога ни изцеждат, карат мозъка ни да крампира. Обстоятелствата казват – откажи се! Но ти натискаш още по-усърдно, защото виждаш голямата цел. Виждаш финала. И се намира някой, който ти казва: „ти можеш!“. След това виждаш падналия и връщаш, „Давай! Натисни! Хайде заедно!“
Спортът е здраве, дори и ментално. Бягайте! То ще ви помогне!“
Asen 贵狼 Topalov
Източник: linkedin
