Звучи гадно, звучи просташки, но как да го кажеш по-иначе или по-възпитано?
Един кмет, преди нещо си време, решил да направи добро. Нямало къде хората да си депонират строителните отпадъци. Имало проблем и намерили решение. Закупили контейнери, определили място, наели фирма за извозването им и готово. После се оказало, че само това място не е достатъчно. Определили още едно, пак закупили контейнери, даже ги увеличили от два на шест. И така направили добро!
И днес хората депонират, кой каквото се сети, кой от каквото няма нужда. Разраснало се мястото, разчуло се и тълпи от любители на такива отпадъци ровят, прехвърлят, сортират, пълнят колички, товарят на гръб, мъкнат и прибират. Кой каквото му трябва, според нуждите и размера.
А там манна небесна – гуми, дюшеци, юргани, мебели, дамаджани, телевизори и дивани, части от коли и дунапрени, тухли, варели и … още много, неизброими.
Разрасна се мястото, разгърна се, че чак от километър се вижда и поглед спира и дъх затаява.
А беше една прекрасна, скучна и чиста полянка с чешмичка на нея, безлична, никому интересна.
Не Ви ли е срамно и болно, мои съграждани, че превърнахте това място в невиждана кочина? Че всеки влизащ в града ни първо това ще вижда, ще цъка и пустосва! Че ще ни споменават и помнят точно с тази мизерия!
