Едно от изумителните явления в България е отрицателния отбор. И тук не става дума само за последните три десетилетия, а явлението започна още от преди това. Хора, които не стават за нищо, хора със семпъл и изгладен мозък, липсващи качества и незабележимост, се тикат да управляват държавата. Едно от нещата, които бяха в основата хората да се дразнят от социализма, беше и това, че разни отрочета на отговорни другари и другарки, които не блестяха с качества, се нареждаха в управлението, а кадърните хора трудно успяваха.
Сега е още по-зле положението. Куцо, кьораво и сакато /да ме извинят хората с увреждания, не ги споменавам тях, а едни други екземпляри/, тръгна да се включва в политиката, да драпа за постове в институциите и това без всякакво замисляне какво може да предложи, а единствено претенции.
Народното събрание се напълни с хора, които едно време дори селско читалище щеше да направи проблем, че не стават за кадри. Учили недоучили, практикували при мама или тати или натискали бутончета. С общо взето странни специалности и никакъв практически опит. Или екзотични професии, които при по-дълбоки разкопки се оказват някъде около дъното на обслужващия персонал.
Колкото си по-прост, толкова си по-успешен в България. Ако освен това си опериран от чувство на срам, от съвест и от притеснение да показваш колко си прост, може да очакваш шеметна кариера в управлението на държавата.
Вече се изумявам, когато засега някой кадърен, нормален, интелигентен и възпитан човек по институциите. Отдавна там налазиха партийни калинки, които хищно оглозгаха здравия разум до степен държавата да се превърне във враг на гражданите. Институциите на работят, просто защото голяма част от служителите им не знаят за какво са там и какво трябва да правят. Понякога обясняването на закона на някоя чиновничка се родее с битката с вятърни мелници на Дон Кихот.
Отгледахме си политическа и институционална каста от антимеритокрация. И вече дори никой не се впечатлява…
Елена Гунчева-Гривова
