Исторически момент за България – тленните останки на цар Самуил бяха посрещнати в София с държавна церемония, военни почести и шествие до базиликата „Св. София“. Повече от хилядолетие след смъртта си владетелят се завърна в родината.
На 3 октомври България посрещна тленните останки на цар Самуил – един от най-значимите владетели от историята на Първото българско царство. Церемонията се превърна в едно от най-символичните събития за страната през последните години.
Останките на владетеля бяха транспортирани от Солун до София с военно-транспортен самолет „Спартан“. При навлизането във въздушното пространство на България самолетът бе ескортиран от изтребители МиГ-29 и F-16. В 13:00 часа „Спартан“-ът кацна в София, а от летището тленните останки бяха пренесени от военнослужещи от Българската армия.
21 артилерийски салюта и държавна церемония
На площад „Княз Александър I“ в центъра на столицата се състоя официалната церемония „България посреща цар Самуил“.
На нея присъстваха президентът Илияна Йотова, представители на държавната власт, духовенството, политици, общественици и множество граждани. При изпълнението на българския химн прозвучаха 21 артилерийски салюта.
В словото си премиерът Румен Радев постави акцент върху историческата роля на Самуил и тежката съдба на България в края на X и началото на XI век.
Цар Самуил управлява България в период на продължителни войни с Византийската империя. Историческите сведения го свързват с десетилетия на военни кампании, дипломатически усилия и стремеж към запазване на българската държавност.
Последният път към „Св. София“
След държавната церемония ковчегът с тленните останки на цар Самуил бе понесен по улиците на София.
Шествието премина по булевард „Цар Освободител“, улиците „Георги С. Раковски“, „Оборище“ и „Париж“, достигайки до базиликата „Св. София“.
Там бе отслужен трисагий, а гражданите получиха възможност да отдадат почит на средновековния владетел.
Тленните останки на цар Самуил бяха положени в специален саркофаг в храма.
Открити преди повече от половин век
Историята на завръщането на цар Самуил започва много по-рано.
Останките, идентифицирани като тези на българския владетел, са открити при археологически разкопки през 1969 г. в базиликата „Свети Ахил“ на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро.
Разкопките са ръководени от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос. Археологически, исторически и антропологични данни са използвани при свързването на намерените останки с цар Самуил. Сред установените особености е тежка травма на лявата предмишница, при която костта е зараснала неправилно.
Останките впоследствие са съхранявани в Солун.
В продължение на десетилетия българската държава полага усилия за тяхното връщане. На 3 октомври тези усилия завършиха с официалното предаване на тленните останки на България.
Исторически договор между България и Гърция
Връщането на останките е част от договореност между България и Гърция за взаимно предоставяне на исторически реликви.
Според публикуваната информация Гърция предава на България останките, идентифицирани като тези на цар Самуил, заедно с антропологичен материал, а България връща на Гърция 48 църковни реликви, изнесени през 1917 г. и съхранявани повече от век в София.
Така завръщането на цар Самуил се превръща не само в исторически акт, но и в част от съвременните отношения между двете съседни държави.
Повече от историческа реликва
Самуил остава в българската история като владетел, управлявал в едни от най-тежките години за средновековната българска държава.
След поражението при Беласица през 1014 г. той преживява трагедията с пленяването и ослепяването на голяма част от войската му. Според историческите сведения именно гледката на ослепените войници оказва силно въздействие върху царя, който умира няколко месеца по-късно.
Днес, повече от 1000 години след неговата смърт, тленните му останки вече се намират в България.
С поставянето им в базиликата „Св. София“ приключи един необикновен исторически път – от остров Свети Ахил през Солун до сърцето на София.
Цар Самуил се завърна у дома. След векове на история, войни и политически промени неговото име отново събра българи пред един от символите на София – в знак на памет към един владетел и към една от най-драматичните страници от българското средновековие.
Видео: BGNES Agency






