Помните ли триетажната сграда на ул. „Патриарх Евтимий“ №2? Някога кипяща от живот, шум от шевни машини и човешки гласове, а днес – мълчалив свидетел на едно отминало време. Сега сградата стои изоставена и призрачна, лишена от своята душа, като подходящ декор за филм на ужасите. И въпреки разрухата, тя продължава да се извисява в централната част на Нови пазар – като паметник на една отминала епоха.
ТПК „Ангел Абаджиев“ е кооперация с дългогодишна история, чиято регистрация датира от 1992 г., а по ДДС е регистрирана от 1994 г. Основната ѝ дейност е производството на облекла и извършването на шивашки услуги. През годините кооперацията не се ограничава само до шивашкия бранш, а развива и дейности в сферата на мебелното производство, металните изделия, строително-бояджийските, транспортните и туристическите услуги.
Десетилетия наред ТПК „Ангел Абаджиев“ е сред местата, които осигуряват поминък на десетки семейства в Нови пазар. По официални данни през 2021 година кооперацията все още е имала 44 служители, а година по-рано оборотът ѝ е възлизал на над 573 хиляди лева.
Но зад сухите цифри стоят човешки съдби. За мнозина новопазарци това не беше просто работно място. Това беше сигурност. Това беше спокойствието да знаеш, че на първо число ще има заплата, че ще можеш да отгледаш децата си, да изпратиш студент, да построиш дом. Тук поколения жители на Нови пазар прекарваха голяма част от живота си, създаваха приятелства, семейства и спомени.
Днес от всичко това са останали единствено празните прозорци, рушащата се фасада и спомените на хората, прекрачили прага на кооперацията преди десетилетия. За останалите живи нейни работници сградата е болезнено напомняне за времена, които мнозина определят като „лош социализъм“, но които за тях са били време на трудова сигурност, социална стабилност и предвидимост.
Историята на ТПК „Ангел Абаджиев“ е история не само на една кооперация, а и на съдбата на българската индустрия в малките градове. История за това как предприятия, осигурявали работа и достойнство на цели поколения, постепенно се превърнаха в призраци от миналото. И когато днес минем покрай сградата на ул. „Патриарх Евтимий“ №2, не виждаме само рушащи се стени. Виждаме една изгубена епоха, в която трудът имаше дом, а хората – чувство за сигурност и принадлежност.
Може би най-тъжното е, че с разрухата на такива места не изчезват само сгради. Изчезва паметта за един град, който някога е живял, произвеждал и вярвал в своето бъдеще.
Следете най-актуалното от деня и на страниците ни във facebook!
Уебсайтът Нови пазар NEWS е независима, регионална платформа за новини, която отразява всичко актуално от деня и съдържа текстови, графични и видео материали от сайтове, които не са негово притежание. В тази връзка www.novipazar.eu няма контрол и не носи отговорност за съдържанието, правата или практиките на уебсайтове, които не притежава. www.novipazar.eu не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите, като си запазва правото да ограничава или блокира такива с нецензурно или обидно съдържание.
