Има хипотеза, според която езикът, на който говорим, определя начина, по който мислим. „Хипотезата на Сапир-Уорф“ е позната като принцип на лингвистичната относителност. Тя предполага, че културните различия на даден език влияят на възприятията на говорещите го относно време, пространство, морални принципи.
Според проучвания на американската психолингвистка проф. Виорика Мариан хората, които говорят свободно повече от един език, имат различна невронна структура на мозъка.
Тези хора често се чувстват различни на отделните езици, които владеят. Това е, защото всеки език или диалект има особености, които влияят на езика и мисълта по различен начин. Така например ако да изречеш дадено нещо в един език, е напълно нормално, то в друг – същото нещо би се счело за неприемливо.
Посредством тестове е установено, че при т.нар. от психолозите „Големи пет“ личностни черти – откритост, отговорност, екстровертност, любезност и невротизъм – двуезичните участници дават различни резултати на родния и втория си език.
Запитани дали се чувстват различни на втория си език, двуезични участници в друго проучване, публикувано от ББС, споделят интересни осъзнавания. Те се усещат повече или по-малко уверени; повече или по-малко асертивни; имат по-силен и ясен глас или говорят по-тихо и дълбоко; звучат по-нежно или по-грубо.
Вижте цялата статия публикувана в Atalaya Bulgaria!
