Съвсем случайна и на неочаквано място. Представете си как едно старо селско училище попада в ръцете на частен домакин, който с любов и чувство на дълг го съхранява и поддържа като музей със свободен достъп. А там ние като гости се натъкваме на колекция стари книги, които говорят с аромат на носталгия и чупливи страници.
Представям ви една от тях, с която избрах да прекарам часове – „Читанка“ от (представете си!) 1879 г., събрана от Т. Икономовъ.
Особено ме впечатли разнообразието на съдържанието. Представих си множество малки главици, готови да учат за свят, който няма да видят сами, защото границите на това, което могат да видят и докоснат, се простират не по-далече от две села отвъд. Затова и в читанката пише за какво ли не – какво е екватор, защо трябва да сме добри с другите, от къде идва кафето, как се прави лепило, какво е шимпанзе („Чимпанзе достига височина до близу два аршина и може да ходи на два крака, ако и доста трудно“), какъв е животът в Лондон и как човек трябва да върви повече от три часа, за да обиколи Рим. Написано така, че да бъде разбрано и да докосне ЛЮБОПИТСТВОТО на малкия читател.
Попътувах в миналото и съм благодарна за тази възможност. Символично и може би неслучайно на мястото нямаше обхват и достъп до интернет. И така отрязани от ежедневната си свръхинформираност, научихме малко за света такъв какъвто са го видели други като нас преди 143 години.
Автор: Мария Георгиева
