Централна и Източна Европа от месеци се борят с инфлация, която на места надвишава двойно рекордните стойности в еврозоната.
Инфлацията в региона варира от близо 16% в Румъния, до малко над 20% в Унгария. Цените на хляба и сиренето в Унгария се повишиха с около 70% на годишна база през септември, докато цените на захарта в Полша скочиха с 50%. Последните данни за България през септември показват, че годишната инфлация е 18,7% и продължава да се покачва.
Това беше картината към 2022 година. Приликите и разликите към настоящата, 2025 са само в процентите.
Докладът на ЕЦБ посочва, че по-високите мита, наложени от администрацията на САЩ, заедно с повишената несигурност в търговската политика, както и неспиращите воини оказват влияние върху глобалната икономическа перспектива.
В еврозоната реалният разполагаем доход нарасна с 2.2% през 2024 г. спрямо 2023 г. Според ЕЦБ този ръст се очаква да се забави до 0.8% през 2025 г., преди леко да се повиши до 1% през 2026 г.
Разполагаемият доход на домакинствата са парите, които остават на домакинствата за харчене или спестяване, след като са платени данъците и осигуровките. Хората използват този доход, за да покриват ежедневните си нужди или да го заделят като спестявания.
За България малките или средни световни икономически сътресения са еквивалент на катаклизъм. Средната класа ще продължи да изпада в безпаричие и отчаяние. Огромните задължения генерирани в по-добрите времена ще станат непосилни и жестоки. Бедните ще измират гладни и болни. А за богатите няма смисъл да мислим!
Това са банкнотите в евро, които ще използваме в България от 1 януари, представени от президента на ЕЦБ Кристин Лагард днес.
България навлиза в нова ера, идват сиви, студени, гладни и мръсни години. Инфлацията вече мина на 3та скорост, а до края на годината и въвеждането на еврото ще избухне! Цензурата успешно потиска истината за огромните дългове, които бяха направени през последните 5 години. Бяха времена на кризи от които не успяхме да излезем, а идват още по-големи.
Правителството е пред поредното си събаряне. Няма сили и енергия за да стои на собствените си крака, камо ли да бъде щит или гарант на обществото в новата икономическа и геополитическа обстановка. Безвъзвратно изгубени години в избори, празнодумие и простотия и огромна апатия от страна на избирателите. Търпение, което граничи с безумие и универсално гориво за управляващите.
Десетки силни и стари фирми от източна и западна Европа обявяват фалит и това е само началото. Световната икономика и новия ред се преобръщат и преразпределят. Ние не сме фактор и за нас оцеляването ще е задължително условие, въпреки цената която ще платим. Не ние няма да я платим, а идващите поколения ще трябва да го правят няколко столетия след нас!
