Г-жо Надежда Атанасова, г-жо Анна Матеева,
Позволете ми да изразя не само своето искрено уважение, но и дълбокото си възхищение към Вас като личности и преподаватели. Винаги съм вярвал, че да бъдеш Учител не е просто професия – това е призвание, мисия и осъзнат избор да оставиш частица от себе си в сърцето и душата на всеки ученик за цял живот.
За нас Вие винаги сте били и ще останете еталон за всеотдайност, доброта и професионализъм – пример за това как се възпитава, обучава и предава онзи безценен пламък на знанието, който вдъхновява, изгражда характери и разпалва детските мечти.
Изказвам своята искрена благодарност за жеста и за това, че дори след толкова години във Вашите сърца продължават да живеят спомените за онези малки деца, които тичаха по училищните коридори, палуваха и невинаги бяха най-послушните ученици.
Днес те вече са пораснали и са само на крачка от един от най-вълнуващите моменти в живота си – да прекрачат прага на училището като ученици за последен път. Но в сърцата им и до днес продължава да гори онзи пламък на знанието, който Вие запалихте – пламък, който никога няма да угасне.
Благодаря Ви от сърце! Бъдете винаги онази светлина и вдъхновение, които озаряват пътя на поколения ученици – такива прекрасни Учители, каквито сте!
С уважение,
Тихомир Миленов






